Илиян Илчев, треньор към ФК СИНИТЕ КАМЪНИ град СЛИВЕН:

Здравейте на всички наши читатели ! Първо искам да подчертая, че всичко което пиша е само и единствено личното ми мнение, като не искам да ангажирам никого с него ! Най-вероятно то ще се припокрие с доста от вашите възгледи за спорта у нас, други пък сигурно ще ме критикуват, а трети просто ще подминат ! Използвам платформата на ФК Сините камъни, за да дам малко повече гласност, а защо не и да отворим по-сериозна дискусия по темата.

Нека да започваме…  У нас всеки уважаващ себе си българин (с главно “Б”) – разбира от политика, спорт и в частност ФУТБОЛ ! С последните събития от предходната вече 2019-та година много от вас сигурно са си задавали вече въпрос: “Къде бъркат треньорите или в частност отборите?”. Всяка една свободомислеща единица в България си има своите идеи и методи, с които мисли ,че ще се справи с въпросната “БГ ФУТБОЛНА КРИЗА”. Но нека да не продължаваме с празните приказки, а да щрихираме важните точки, които  са наложителни за промяна или дори подобряване по въпросната тема !

1. КЛУБНА МАТЕРИАЛНА БАЗА

Започвам с може би, един от оргомните проблеми на българския футбол, макар че в последно време има  някакъв лъч светлина в тази насока, но все още сме много-много далеч от истината.  В национален мащаб мога да заявя, че отборите с приличина спортна база и много богата материална такава, са много малко – може би се броят на пръстите ми на двете ръце ! Но все пак да не забравяме, че това са големите български отбори, които получават освен помощ от държавата, имат и много сериозни  спонсори. Основен факт за тях е, и че  някой от тях получават парични средства директно от UEFA, тъй като те са завоювали правото си да играят в един от двата големи евро турнири – UEFA Champions League и UEFA League Europe. Тук можем да изброим  отборите на ПФК Лудогорец, ПФК ЦСКА (София), ПФК Левски (София), ПФК Ботев (Пловдив), ПФК Локомотив (Пловдив),ПФК Берое (Стара Загора), ПФК Славия (София).. както сами можете да видите, това са едни от най-големите български отбори за последната деката от съвременния български футбол.  Там и просто не коментираме тази точка (макар, че и някой от тях не са в много цветущо състояние), тъй като при тях има и сериозна фенска маса, която доста добре поддържа отбора финансово – било то от продажба на абонаментни карти, от билети за мачовете, както и за фен артикулите !

Ето и няколко снимки това как изглеждат най-добрите бази у нас

На национално ниво обаче не всички спортни бази у нас приличат на горните. Можете да намерите и такива, но пак повтарям, че в последно време има лъч светлина в това отношение. Въпреки това, мога да кажа, че съществуват още и терени като този на последната снимка (поне едно 60% – а може и да са нагоре, това в процентно изражение)

Разбира се като трябва да правим някаква съпоставка – трябва да го направим с някой от евро отборите, като започнем от по-малките и стигнем до едни от най-големите люпилни на футболни таланти ! Ето разгледайте и кадрите на някой от отборите от Европа и това как изглеждат техните футболни както казват “training grounds”!

ОЛИМПИАКОС (ПИРЕА, ГЪРЦИЯ) :

РЕАЛ БЕТИС (ИСПАНИЯ):

БОРУСИА ДОРТМУНД (ГЕРМАНИЯ)  :

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД (АНГЛИЯ)

Е почти няма разлика между наше и ваше нали ? Определено трябва смело да се насочим към този стандарт, но дали ще успеят да го видят това и у нас децата на нашите деца ,е въпрос на една променлива – времето ! Без много приказки минаваме към втората важна точка в нашия план за развитие

2. КАКВИ КАДРИ РАБОТЯТ В ШКОЛИТЕ? ИМА ЛИ ВИЗИЯ ИЛИ РАЗРАБОТЕНА СТРАТЕГИЯ ПРЕД ПОВЕЧЕТО ОТБОРИ У НАС ?

Този въпрос е една от причината, поради която реших да напиша този “спортен роман”.  Много колеги, както и журналисти са засягали тази тема, а тя е една от няколкото точки, които са жизнено важни за събуждането “от кома” на българския футбол ! В последно време на пазара на труда започнаха да навлизат млади и пълни с нови идеи треньори ( в това число и аз разбира се ), които искат промяната ! Едно голямо браво на Българската Треньорска Школа по ФУТБОЛ, че през последната година, даде шанс на повече от 500 млади треньори да успеят да придобият квалификация, която им позволява да работят с подрастващи! Мисля, че това определено е правилния похват да се позволи на младите треньори бавно и постапателно навлизат в треньорската професия. Въпреки обаче всички тези предпоставки, в това поприще наречено професия футболен треньор – няма ВИЗИЯ на национално ниво ! Лошото е, че и все така не се намират такива визионери, които да покажат правилния път пред новата вълна !

Освен  проблема с визията можем да направим още едно заключение. Тук е важно да въведем термина “лошия треньор” – онзи който винаги крещи на децата, който винаги е недоволен, който винаги е критичен, който винаги търси победата, точките и класирането, а не начина на игра и дали има качество. В този ред на мисли мнението ми е, че подхода от някой от големите футболни отбори у нас е много грешен – ПО-ВАЖНО Е КЛАСИРАНЕТО, А НЕ НАЧИНА НА ИГРА ! Напротив, основния принцип върху който лежи НАЦИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ С, за работа с подрастващи футболисти е, че МАЧЪТ Е ТРЯБВА ДА Е СРЕДСТВОТО, А НЕ ЦЕЛТА (ТОЗИ РЕФРЕН, ТРЯБВА ДА Е УДЕБЕЛЕН С ГОЛЕМИЯ ФЛУМАСТЕР)!

3. ГОЛЕМИТЕ ОТБОРИ “ОБИРАТ” ВСИЧКИ КАЧЕСТВЕНИ ДЕЦА НА ПО-МАЛКИТЕ ШКОЛИ, ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ ПРАВИЛОТО, ЧЕ ДЕЦАТА ДО ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗРАСТ НЯМАТ ПРАВО ДА ПОДПИСВАТ ДОГОВОРИ !

Най-големия проблем обаче за мене във футбола у нас е “кражбата”  на талантите на малките футболни школи (било то частни или не) от големите “АКУЛИ” на пазара. В град като Сливен например от където съм аз, това е просто поредната практика. Тъй като в региона няма професионален футбол,  футболните грандове у нас се оглеждат в талантите от малките населени места, без да се интересуват колко труд е хвърлен по тяхното изграждане. Те безцеремонно, да повтарям и натъртвам БЕЗЦЕРЕМОННО идват и ограбват труда на треньора на малкия отбор. Давам личен пример, с клуба в който работя, ала смятам, че доста от колегите ще се припознаят с мен. Визирам един стандартен работен цикъл с деца от започването в детските градини, до игрите в школата и първите мачове за първенства. Работата е огромна – започваме не с тактическите напътствия, а с А и Б-то на футбола, минаваме през техника-техника и пак техника и стигаме до изграден до някъде млад футболист. Ние сме хората, които като едни будители пробуждаме любовта към играта и спорта като цяло у младите нахъсани таланти (е някой така и не стават таланти..) Но след определен период от време, на труд, постоянство, лишения и от двете страни идва гранд “Х” и казва без да се притеснява на родителите на определеното дете – “ИСКАМЕ ВАШИЯ СИН В НАШИЯ ОТБОР! ЧАКА ГО СВЕТЛО БЪДЕЩЕ”. И въпреки, че повечето родители, вече се научиха, то има такива които да кажат без да се замислят за последстивята – ДА ! Но какво се случва в повечето случаи ..

Ще цитирам един колега от също малък град и клуб :

Треньор А : “От 14 години съм треньор на този отбор, ГРАНД Х са ми взели 70 футболиста – ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НИКОЙ НЕ ИГРАЕ ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛ!”

Е как аджеба в тази ситуация дами и господа искате да имаме силен национален отбор, като идващите от долу футболисти не са доразвивани, а са ползвани просто за целите на “ГОЛЕМИЯ КЛУБ”, за да на първо място през определения период. И как по-точно драги колеги обяснявате на дете, което сте взели с идеята да стане следващия СТОИЧКОВ, СТИЛЯН ПЕТРОВ ИЛИ БЕРБАТОВ, че само след един сезон, не е на нужното ниво за отбора ви и последва ОСВОБОЖДАВАНЕ?!? А как това дете да се върне в първия си отбор, като вече само му съобщили, че не е достатъчно добър, едва след една година игра за някой по-силен тим. Да тук най-вероятно ще се зароди дискусията, че само чрез конкуренцията се изгражда футболния характер, но хора моля ви каква конкуренция при деца 10-11 или 12 годишни деца, които футбола сплотява? Какъв подбор? Личното ми мнение е, че тук трябва да има намеса или от Държавата, или от органа отговарящ за футбола у нас – БФС (Българския Футболен Съюз), да се изгради някаква система или за взаимопомощ или за подпомагане на дадения клуб –  след като си взел дадено дете,  другия отбор да получи нещо в замяна (не говорим само за финансово възмездие), говорим за футболни топки, екипровка,пособия и така нататък. Може още по-смело да заява, че трябва да има определен праг на възрастта, който не трябва да бъде нарушава и децетата до определена възраст да не могат да минават от отбор в друг. По този начин ще се подобри и качеството на футбола по региони, което е другия проблем, който е от съществено значение за развитието на футбола в страната !

4. ФИНАНСИТЕ !

Това е най-ужасната дума за всеки един от хората, които се занимават с футбол. Без паричните постъпления футбол у нас е невъзможен ! Да повтарям и потретвам… няма как да практикуваш футбол, без да имаш пари. Стартираме от най-простите неща – една обикновена екипировка на дете стартово – са футболни обувки – 1 бр. за тревна настилка, 1 бр. за изкуствена настилка и 1 бр. за зала, ако отбора в който тренира детето работи през зимните месеци в такава. Не във всеки тим екипировката е безплатна (в 99.9% от частните школи тя се заплаща от родителите) Минаваме през елемнтарите неща – шише за вода, мешка (раница) за обувки и така нататък, и така нататък.Таксата за участие в тренировките струва и тя пари.. Точно пък заради ПАРИТЕ големите отбори имат повече ТАЛАНТИ, но  ако проверите школите на големите отбори ще откриете много малко местни момчетата – пример с ПФК “ОРЛИ”(например) – в състава на набор Х, имат само 1 дете от град ОРЕЛ(например). Всичко останало е селектирано ! ДУМАТА СЕЛЕКЦИЯ при младите таланти е много силен аргумент за големите риби, но пък за малките ? Как от градче 10 000 човека население и деца в набор 2007 20 на брой (от които не всички са за ниво футболни мачове, но просто нямаш други) да се мери с град 150 000 (база, бранда на клуб, феновете, историята и тоталната селекция)… Смело мога да твърдя, че и в другите грандове положението е същото. А най-лошото е, че те казват и журналистите пишат – ТАЛАНТЪТ НА ПФК “У”. Истината е, че детето не е талант от тази школа – той например е бил в ДФК Делфините (Варна) или ДФК Шампиони (Варна), или пък в ДФК Звездичка (Бургас), или пък ДФК Филипов (Казанлък), а може да е от ФК Родопа (Смолян)… ФК Сините камъни (Сливен), ФК Олимпия (Стара Загора), ФК Ултра спорт (София) … и така нататък, НО ПЪК да не умаловажаваме труда на колегите от въпрсните отбори! ДА ТЕ ГО РАЗВИВАТ, НО КОЙ БИ ВЗЕЛ В ДЕТЕ НАПРИМЕР В МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД, КОЕТО НЕ ЗНАЕ КАКВО ОЗНАЧАВА ЛЯВ ПРАВ, КАК ДА ОТИГРАЕ ТОПКАТА С ГЛАВА ИЛИ ПЪК КАКВО ОЗНАЧАВА ПОКРИТА ТОПКА ? . Тук можем да сме още по-изчерпателни.

Пак стигам до момента с разпределянето на финансите за футбол от държавния оргран или от органа, който отговаря за футбола в България ! Смятам, че по-голямото финансиране трябва да бъде за хората, които започват от “А-то и Б-то с децата”, а не с тези които доразвиват футболните качества на опреден играч, който дори не се знае, как и кога ще реши да не става поредния етикет за българския футболист с изгора от поп-фолк средите ! Дами и господа, най-вероятно на големите няма да им хареса, но как ще ме стимулирате мен или моя клуб? Как ще стимулирате мен и  моите колеги в цялата страна да продължаваме да работим в една насока – развиване на футбола по региони от малки към големи.

5. УРАВНОВЕСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ И МОНИТОРИНГ

 

И идваме на финалната права ! Точно с изброените точки смятам, че има някакъв шанс да продължим да се развиваме футболно като нация напред. Да има даден някакъв старт, но той като в едно състезание трябва да се доразвие, пък защо не и да се пробваме да спечелим. А ще спечелим само и единствено когато първенството ни  заприлича на големите. Не да имаме 1 шампион, който не може да бъде разклатен. А да има като например в английската Висша лига – последния да е с пълен стадион, да е пълен с юноши на клуба (които биват аплодирани  повече и повече) , да може да да победи без напрежение първия. С това уравновесяване на силите, с мониторинга на държавата и на БФС, чрез инвестициите във всяко градче, в което хората се стремят да развиват футбола. С правилната изградена национална концепция, с правилните методисти и корективи.. едва тогава можем да кажем, че ще имаме онова златно поколение от 94-та година ! Всичко останало ще бъде  само “хвърляне на прах в очите” и ще има всяка година – “Нищо, ще се класираме на другото първенство”. НО ЗА МЕН КЛЮЧОВО ЗА РАЗВИТИЕТО НА ФУТБОЛА Е ДА СЕ РАЗВИВАТ НЕ САМО ГОЛЕМИТЕ ОТБОРИ, А ДА СЕ ПОМАГА И НА МАЛКИТЕ ! ЗАЩОТО ГОЛЕМИТЕ ОТБОРИ СА СЪЗДАДЕНИ ОТ ТАЛАНТИТЕ ОТ МАЛКИТЕ ГРАДЧЕТА !

Илиян Илчев, треньор към ФК СИНИТЕ КАМЪНИ град СЛИВЕН !