Всички ние се стремим към по-добър живот. Разбира се, когато станем родителите приоритетите ни коренно се променят и сме готови на всичко, за да дадем на малкото ни съкровище само най-доброто. 

Без съмнение всички сме чували за процедурата по замразяване на стволови клетки и знаем, че тя наистина е инвестиция в бъдещето. Процедурата по замразяване на стволови клетки вече е добре известна у нас и въпреки всичко все още има много въпроси, чиито отговори искаме да научим от специалист. 

Милена Георгиева е доцент молекулярна биология към Българска Академия на Науките и научен консултант. Научните ѝ интереси са насочени към разгадаването на тайните, скрити в човешкия геном. Милена се стреми към представяне на тенденциите в съвременната наука на достъпен и интересен език. Тя дълбоко вярва, че знанието трябва да се разпространява, за да бъде достъпно за хората.

 

Доц. д-р Милена Георгиева е тук, за да отговори на въпросите, свързани със стволовите клетки, които всички ние си задаваме.

1. Защо процедурата по замразяване на стволови клетки е толкова популярна?

Успехът на първата в света трансплантация на стволови клетки (1988), изолирани от пъпна връв, в пациент с анемия на Фанкони, дава тласък на замразяването и съхраняването на стволови клетки. От тогава интересът расте с всяка изминала година. До 2015 година от около 5 млн. съхранени замразени проби от пъпна връв в целия свят 35 000 са използвани за животоспасяващи трансплантации. Процентът не е много висок, но процедурата по замразяване на стволови клетки от пъпната връв дава шанс за прилагане на високоефективни терапии на редица заболявания. Особено в ерата след разчитането на човешкия геном и въвеждането на модерни техники за редакция на нашите гени.

С всяка изминала година броят на успешните стандартни и експериментални терапии расте неимоверно. Само за две години в клинични изпитания са няколко терапии със стволови клетки в т.ч. за заболявания като диабет тип I, сърповидно-клетъчна анемия, макулна дегенерация на ретината, слепота, причинена от повреди и смърт на клетките на роговицата и други. И това е много нормално особено във времето на модерната биомедицина, където най-новите постижения в сферата на биологичната наука (повярвайте ми, те са много и доста революционни за времето си) се прилагат в медицинската практика и атакуват сериозни и социално-значими заболявания при човека.

2. Могат ли да се вземат стволови клетки от възрастен човек или процедурата се извършва само при раждане на бебето?

Стволовите клетки са два различни вида: ембрионални и зрели стволови клетки. Двата вида носят различни характеристики. Ембрионалните стволови клетки се изолират само от ембриони (най-вече в резултат на неуспешни ин витро процедури) и се ползват само за лабораторни и експериментални цели. Съществува мораториум за работа с този тип клетки на ниво терапии и/или редакция на гени с цел създаване на хора.

Затова интересът в научен и медицински план е насочен най-вече към зрелите стволови клетки. Те са няколко различни типа в зависимост от органите, от които се изолират и характеристиките, които носят:

• зрели стволови клетки, изолирани от костния мозък
• зрели стволови клетки от кръвта
• зрели стволови клетки от мастната тъкан
• зрели стволови клетки от зъбната пулпа на млечните зъби
• зрели стволови клетки от пъпната връв, взети по време на раждане

Стволовите клетки от първите три източника могат да бъдат изолирани по всяко време от индивидуалния живот на всеки един от нас. Разликата е в това, че те като процент намаляват с възрастта и процедурата в повечето случаи е инвазивна. Стволови клетки от кръвта се изолират чрез кръвна афереза, от костния мозък в резултат на пункция на големите кости в тялото на човека, докато от мастната тъкан стволови клетки се изолират чрез липосукция. Методите и в трите случая работят успешно с разликата, че са инвазивни.

Най-безвредна е процедурата за изолиране на зрели стволови клетки от пъпната връв при раждане. В този случай могат да се изолират стволови клетки от кръвта на пъпната връв. Те са хематопоетични стволови клетки, имат свойство да се диференцират само в клетки на кръвта.

Използват се за лечение на различни животозастрашаващи злокачествени заболявания на кръвта и имунната система.

Изолират се и се съхраняват, и мезенхимни стволови клетки от тъканта на пъпната връв. Те се използват за разработване на експериментални терапии на различни видове заболявания в т.ч. невродегенеративни, автоимунни, неврологични и други. Мезенхимните стволови клетки, извлечени от пъпната връв, имат способността да се диференцират в различни типове клетки, което ги прави лесно достъпен ресурс за терапевтични нужди и последващи експериментални терапии.

3. Всеки ли може да се подложи на процедурата?

Процедурата по изолиране и съхранение на стволови клетки от кръв и тъкан на пъпна връв се прилага по време на раждане. С други думи, хората, които очакват своето дете, са тези, които трябва да вземат решение дали да съхранят тези клетки от пъпната връв, когато моментът на раждането дойде.

Процедурите по изолиране и съхранение на стволови клетки от зъбната пулпа на млечните зъбки също е начин за съхранение на мезенхимни стволови клетки, ако това вече не е направено от пъпна връв по време на раждането. Това се случва по всяко време в периода на смяна на млечните зъбки – обикновено между 5 и 12 години.

4. Има ли рискове процедурата за майката и бебето?

Процедурата по изолиране на стволови клетки от пъпната връв е абсолютно безопасна както за майката, така и за бебето. Това е най-безопасният начин за изолиране на стволови клетки. В действителност пъпната връв е биологичен отпадък. С други думи, нищо не се губи, ако стволови клетки от този материал бъдат изолирани и в последствие дълбоко замразени. Напротив даже, това е една много добра застраховка за бъдещето на новия индивид. 

Разбира се, добре е никой никога да няма нужда да ползва тези клетки, но ако това се наложи, това би било голямо предимство за ползване на собствените, “наивни”, т.е. неспециализирани клетки за последващи генетични, молекулярно-биологични и други манипулации с цел търсене на съвременни подходи за лечение на тежки заболявания като диабет тип 1, склероза, лупус, увреждане на гръбначния стълб и много други. Тези клетки са 100% идентични с всички останали клетки от нашия организъм по ДНК и затова представляват най-подходящият материал за работа при разработване на терапии на тези и редица други заболявания.
 
5. Кога и при какви ситуации могат да се използват замразените стволови клетки?

Терапията със стволови клетки е лечение, което използва стволови клетки, или клетки, които произлизат от стволови клетки, за да заместят или възстановят клетки или тъкани на пациента, които са увредени. Стволовите клетки могат да се влеят в кръвта или да бъдат трансплантирани директно в увредената тъкан, или дори възстановени от собствена тъкан на пациента при самовъзстановяване.

С напредъка на биологичната наука стана възможно с помощта на прецизни техники за редакция на гени да се извършват генетични редакции в стволови клетки на пациенти с диабет тип 1 с цел създаване на клонове клетки, които избягват имунния отговор на пациентите с това заболяване. След което тези клетки се трансплантират обратно в пациента. Изследванията в тази сфера са все още на ниво клинични изпитания, но резултатите са многообещаващи.

Диабет тип 1 не е единственото заболяване, при което генна редакция на стволови клетки се извършва с цел поправяне на „дефектния“ ген и трансплантиране на тази популация от генно-редактирани клетки в пациента. Научните разработки са насочени към широк кръг от неврологични, невродегенеративни – болест на Алцхаймер и Паркинсон, автоимунни – лупус и ревматоиден артрит и много други заболявания. Разбира се това са експериментални терапии, но рано или късно те ще влязат в медицинската практика.

6. Кои болести могат да се лекуват чрез трансплантация на стволови клетки?

Прилагането на лечение със стволови клетки се извърша основно в две големи области и направления. Едното направление е насочено към прилагане на терапии със стволови клетки на заболявания, по-често онкологични, засягащи функциите на кръвта и имунната система. Такива са стандартните терапии, които атакуват над 70 различни болести като остри и хронични левкемии, миелодиспластични синдроми, лимфоми, вродени разстройства на имунната система, вродени нарушения на метаболизма и много други. Те включват трансплантация на стволови клетки.

Голям е броят и на терапиите със стволови клетки, които вече са на етап клинични проучвания. Списъкът тук е голям и включва автоимунни заболявания (болест на присадката срещу приемателя, диабет тип 1, болест на Крон, ревматоиден артрит, лупус), сърдечно-съдови (инфаркт на миокарда, други корекции на сърдечния мускул, критична исхемия на крайниците), неврологични (церебрална парализа, хипоксично-исхемична енцефалопатия, аутизъм, травматично увреждане на мозъка, увреждане на гръбначния мозък, увреждане на слуха, склеродерма, болест на Алцхаймер) и други дегенеративни състояния.

Много интересни са експерименталнте терапии, които се разработват със стволови клетки чрез ползване на най-съвременните техники на биомедицинската наука. Експерименталните терапии със стволови клетки са насочени към генна терапия и лечение със стволови клетки при болести като мускулна дистрофия тип Дюшен, исхемия на крайниците, при третиране на неврологични разстройства (Болест на Алцхаймер, Болест на Паркинсон), както и при клинични проучвания със стволови клетки от пъпна връв за лечение на автоимунни заболявания като множествена склероза.

7. Кой би могъл да се подложи на трансплантация на стволови клетки – човекът, от когото са взети или могат да се използват и за друг член на семейството?

Отговорът е да и в двата случая. Зависи от състоянието на пациента и заболяването му. Реално има два вида трансплантации на стволови клетки:

• Автоложна трансплантация: пациентът получава собствени стволови клетки.

Алогенна трансплантация: пациентът получава стволови клетки от донор или от друг човек. Преди процедурата се правят изследвания, за да се установи дали донорът е подходящ. Така например брат и сестра могат да бъдат подходящи за алогенна трансплантация, докато друг член от семейството или извън него може да не е подходящ за това. В този тип трансплантации съществуват два вида алотранспланти, като най-добрият вид за отделния пациент зависи от неговата възраст, общо здравословно състояние и вида на заболяването, което се лекува. Разделят се на: трансплантации на стволови клетки, взети от пъпната връв, като това може да бъде добър вариант, ако не може да се намери подходящ донор. Онкологичните центрове по цял свят използват често този метод. И трансплантация на стволови клетки от роднина, като при този вид трансплантация се прави в случаите, когато донорът е родител, дете, брат или сестра.

И след като научихме отговорите на важните въпроси за стволовите клетки, идва време да поговорим за това дали процедурата е достъпна в България. Можем да се доверим на тъканната банка "Биорегенерация", която предлага не просто извличането, но и съхраняването на стволови клетки

Тъканна банка "Биорегенерация" се намира в сградата на МБАЛ Надежда, гр. София. Вече над 4000 семейства са ѝ се доверили. Качествената услуга на достъпни цени и с възможност за разсрочено плащане и отстъпки превръща процедурата в осъществена мечта за мнозина. 

Днес все повече родители избират да замразят стволови клетки още при раждането на бебчето. Биорегенерация е мястото, което предлага изключително опростена процедура, която ни дава гаранцията за бъдещето, от която всичко се нуждаем.